Описание

Анатомия на човека – Ванко Ванков Георги Гълъбов, учебник за студенти по медицина и дентална медицина

Този учебник представлява класически източник на знания по анатомия на човека, предназначен за студенти по медицина и дентална медицина. Той предлага систематичен подход към изучаването на човешкото тяло, обхващайки всички основни системи и органи с акцент върху макроскопски и микроскопски аспекти, ембрионално развитие, функционални връзки и клинични приложения. Учебникът е структуриран в четири части, всяка от които фокусирана върху конкретни аспекти на анатомията: двигателен апарат, вътрешни органи и ендокринни жлези, сърдечносъдова система и лимфоидни органи, както и нервна система и сензорни органи.

Въведение в анатомията на човека

– История на анатомията: Проследява се от праисторически наблюдения върху рани и жертви, през египетски папируси (Едвин Смит и Еберс, 1700-1550 пр.н.е.), описващи бъбреци, сърце, черен дроб, матка; Алкмеон от Кротон (първи дисекции на животни, 500-450 пр.н.е.); Хипократ (костна система, бъбреци, трикуспидална клапа); Херофил и Еразистрат (Александрия, 335-280 пр.н.е., дисекции на 600 тела, описание на око, мозък, артерии, вени, простата); Гален (131-201 г., дисекции на животни, грешки в „За анатомичните препарати“, доминиращ до 14-15 век); средновековни ограничения поради теокрация; арабски напредъци (Ал-Захрави дисекции, Авицена сърце/бели дробове/очи, Абу ал-Хасан малък кръг, Ибн ал-Нафис 1242 малък кръг, коригира Гален); Ренесанс (Мондино де Луци 1315 „Anatomia Corporis Humani“, Леонардо да Винчи дисекции, Андреас Везалий 1543 „De Humani Corporis Fabrica“ критика на Гален, Евстахий, Фалопий, Колумбус); последващи (Уилям Харви циркулация, Томас Уилис, Джовани Моргани, Марчело Малпиги ембриология/микроскопия, Робърт Хук/Антони ван Леувенхук); 19-20 век хистология, ембриология, рентген, КТ, ЯМР, ултразвук.

– Предмет и задачи на анатомията: Наука за структурата на организма на нива: макроскопско (0.1 мм+), микроскопско (0.1-0.2 мм), ултрамикроскопско (0.2 μm-1 нм). Включва цитология, хистология (обща/специална), ембриология (обща/специална). Системна анатомия изучава системи/органи; топографска – области/слоеве; пластична – пропорции; клинична – специалности. Функционална анатомия свързва форма/функция, обяснява рудименти/аномалии чрез филогения (еволюция) и онтогения (от зигота до смърт, пренатална/постнатална). Сравнителна анатомия сравнява човек с животни (хомолози, хетеролози); физическа антропология – вариабилност, раси.

– Методи на анатомията: За мъртво тяло: фиксация (формалин), консервация; дисекция, препарация, корозивни препарати (гипс, киселини); инжекция (туш); просветляване (ксилол); пластинация (силикон); костни препарати (мацерация, обезмасляване); хистологични – фиксация (формалин, глутар aldeхид), оцветяване (хематоксилин, еозин). За живи: антропометрия, кинезиология, ендоскопия (фиброгастроскопия), радиология (рентген: флуороскопия, радиография с коефициенти на абсорбция: кост 5000, мускул 1000; КТ напречни срезове, детектори; ЯМР магнитни полета, водородни протони; ултразвук акустичен импеданс).

– Основни структури на човешкото тяло: Йерархични: Клетки (еукариотни, 5-200 μm, мембрана липиди/протеини; органели – митохондрии с кристи, ЕР гладък/гранулен, Голджи, лизозоми, пероксизоми; ядро с хроматин, нуклеолус; инклузии – гликоген, липиди). Тъкани: Епителни (покривни/секреторни, еднослойни/многослойни, жлези екзо-/ендокринни); съединителни (фиброзни вещество, колаген I-XXVII, ретикуларен, еластичен; хрущял – хиалинен, еластичен, фиброхрущял; кост – остеони, остеоцити); кръв (еритроцити с хемоглобин, левкоцити гранулоцити/агранулоцити, тромбоцити); мускулни (гладки с лейомиоцити, стриирани скелетни с миофибрили, саркомери, Z-линии; сърдечни с интеркалирани дискове); нервни (неврони с перикарион, аксон, дендрити; глия).

– Ембрионално развитие: Контролирано от генетика (транскрипционни фактори: цинков пръст, хомеодомен; сигнализация: Wnt, TGF-beta; рецептори: Notch; пътища). Мутации водят до неоплазми. Започва с оплождане в маточна тръба, зигота се дели (бластомери, морула, бластоциста с трофобласт/ембриобласт). Гаструлация образува трилистен диск: ектодерма (нервна система, кожа), мезодерма (мускули, кости, съдове), ендодерма (вътрешни органи). Органогенеза: неврална тръба от ектодерма, нотохорд от ендодерма, сомити от мезодерма (склеротом кости, миотом мускули, дерматом кожа). Крайници хрущялни модели остеифицират. Провизорни органи: хорион (трофобласт, лакунни хранене), амнион (амниотична торба), жълтъчен сак (гамети, хранене), алантоис (уракус).

– Видови и индивидуални вариации, ориентация, терминология: Вариабилни норми (напр. situs viscerum inversus), малформации. Конституция: астеници (високи, тънки, висящо сърце), хиперстеници (дълги торси, легнало сърце), нормо стеници (средни). Ориентация: тяло с торс (гръб, корем, гръден кош), глава, крайници; коремни дивизии (епигастриум, мезогастриум, хипогастриум); равнини (сагитална/медиална, фронтална, хоризонтална); посоки (краниална, каудална, вентрална, дорзална, медиална, латерална, проксимална, дистална). Терминология: гръцко-латинска, еволюирала от Хипократ до Terminologia Anatomica (TA), включително епоними (напр. Lieberkuhn жлези).

Допълнителни детайли от сегменти: Мускулни клетки включват сърдечни кардиомиоцити (стриирани, богати на митохондрии, гликоген/липиди, гладък ЕР, T-тръби; проводни vs. секреторни с auricles съдържащи atriopeptin). Неврони: псевдоуниполарни (периферни ганглии), биполарни (ретина, слухови/вестибуларни), мултиполарни (ЦНС); Nissl тела (гранулен ЕР/рибозоми); синтезират невротрансмитери/модулатори/невропептиди за синапси. Дендрити къси/разклонени; аксон колатерали/терминални дендрити/синапси; миелинизирани (олигодендроглия ЦНС, Шван ПНС, Ранвие възли) или амиелинизирани. Глия: ЦНС (астроцити баланс на йони, NGF, фагоцитоза; олигодендроглия миелин; микроглия фагоцитоза; епендимал мозъчни стомахчета); ПНС (Шван миелин, сателитни ганглии).

Органи: Морфологично/функционално унифицирани с общо кръвоснабдяване/инервация, основна тъкан функция; взаимодействат в системи. Двигателен апарат (остеология, артология, миология) за движение/подкрепа/защита; висцерален (спланхнология) за храносмилане/дишане/излъчване/репродукция/ендокрин; транспорт (ангиология: съдове, сърце, слезка, възли, костен мозък, циркулация); нервен (неврология: ЦНС, ПНС, сензорни).

Част 1: Двигателен апарат (Systema skeletale et musculare)

Общи данни за костна, ставна и мускулна системи. Разделена на аксиален (череп, гръбначен стълб, гръден кош) и апендикуларен (крайници) скелет.

– Костна система: Структура: компактна (остеони), спонгиозна (трабекула). Форми: дълги, къси, плоски, нерегулярни. Като орган: периост, ендост. Развитие: ембрионално. Скелет: аксиален (краниум – неврокраниум 8 кости: етмоид, сфеноид, париетали, фронтал, окципитал, темпорали; вискерокраниум 14 кости: максила, мандибула, назали, лакримали, етмоиди, палатини, назални конхи, турбинати, уши, бузи); гръбначен стълб (цервикални, торакални, лумбални, сакрални, кокцигеални); гръден кош (12 ребра, стернум); крайници (раменен пояс: клавікула, скапула; горен крайник: хумерус, радиус/улна, ръчни кости; тазов пояс: os coxae; долен крайник: фемур, патела, тибия/фибула, стъпални кости).

Детайлен череп: Неврокраниум (калвария покрив, basis cranii interna/external с предна/средна/задна фоси); вискерокраниум (максила тяло/процеси, зигоматик повърхности/процеси, палатин хоризонтален/вертикален, инферорна назална конха повърхности/процеси, лакримален гребен/фоса, назален сулкус, вомер алае/сулкус, мандибула тяло/рамус процеси). Темпорална кост (сквамозна, тимпанична, петрозна части с слухови структури). Етмоид (хоризонтални/вертикални плочки, лабиринтни клетки/конхи/унцинат). Вертебрални (33: 7 цервикални с атлас/аксис, 12 торакални с костални фасети, 5 лумбални масивни, сакрална триъгълна с basis/apex, кокцигеална пирамидална). Гръден кош (ребра: истински/фалшиви/плаващи с глави/шии/тела/ъгли; стернум манубриум/тяло/ксифоид). Апендикуларен (клавікула крайности, скапула кавити/спина/акромион; хумерус капут/туберкула/трохлеа/капитул; радиус капут/колум/стилоид; улна олекранон/короноиде; карпус скафоид/луна tum/трикетрум/пизиформе/трапезиум/трапезоид/капитате/хамате; меткарпали 5 с бази/корпа/капита; фаланги 14, 2 за палец, 3 други; сезамоиди). Тазов (илиум ала/глутеален, пубис корпус/рамус/симфиза, исхиум корпус/ацетабулум/тубер; ацетабулум лимбус/фоса/луна та; обтураторен формен/мембрана).

– Стави (Juncturae): Непрекъснати (синартрози: синдезмози, артрози); структурни (фиброзни, хрущялни, костни). Механика: оси. Череп, гръбначен стълб, гръден кош, крайници стави (раменен/тазов пояс, свободни крайници).

– Мускулна система: Форми: фузиформни, плоски. Структура: влакна, сухожилия. Помощни: фасции. Механика: контракция. Развитие: ембрионално. Глава: лицеви (musculi faciei), мастикационни (masticatorii). Шия: повърхностни (платизма), дълбоки (m. sternocleidomastoideus). Гръб: автохтонни (mm. erectores spinae). Гръден кош: пекторални (mm. pectorales). Корем: антериорни (mm. abdominis recti), латерални. Горен крайник: делтоид (mm. deltoideus), ръка/предмишница (бицепс брахии), ръка. Долен крайник: глутеални (mm. glutei), квадрицепс феморис, прасец (гастрокнемиус), стъпало.

Детайлни крайници: Горен – кости (хумерус капут/туберкула/трохлеа/капитул; радиус капут/колум/стилоид; улна олекранон/короноиде; карпус скафоид (туберкул), луна tum, трикетрум (трирадиатен), пизиформе (сезамоид); меткарпали 5 бази/корпа/капита (I седловиден, III стилоид); фаланги проксимални/медиални/дистални (1/2/3, палец 2); сезамоиди (2 палец, вариабилни малък). Стави: раменна (гленохумерална с кавити/лабра, капсула ligg. coracohumeral/glenohumeral/coracoacromial); лакътна (humeroulnaris/трохлеарна, humeroradialis/капитулум, проксимална радиоу лнарна с anulare/диск); киткова (радиокарпална дисковидна, колатерални ligg.); интеркарпални (S-образни); карпометакарпални (I опозиция, II-V седловидни); меткарпофалангеални (флексия 90-100°, абдукция 25-50°); интерфалангеални (70-100°, колатерали/палмарни). Долен – тазов (coxae сферична ili ofemoral; сакроилиачна амфиартротична ligg. sacroiliac/iliosacral); фемур капут/фовеа/колум (126-150°)/трохантери/линеа аспера/кондили (медиален по-голям/пателарен/фоса); патела антериорна/постериорна; тибия корпус/марго/туберозитет/кондили/малеолус медиалис; фибула капут/колум/малеолус латералис; стъпало тарси талус (трохлеа/колум/капут), калканеус.

Част 2: Вътрешни органи и ендокринни жлези

Учебникът Анатомия на човека – Ванко Ванков Георги Гълъбов, учебник за студенти по медицина и дентална медицина (издание 2021, ИК „Стено“, ISBN: 978-619-241-136-7) е класически ресурс за студенти по медицина и дентална медицина. Част 2 се фокусира върху вътрешни органи и ендокринни жлези, интегрирайки макроскопска и микроскопска анатомия за пълен преглед на структурите на човешкото тяло. Това издание актуализира анатомичната терминология според Terminologia Anatomica (FIPAT-2019) и включва модерни научни факти, запазвайки оригиналния логичен стил, уникални илюстрации от д-р С. Бакърджиева (включително съветски и немски източници, адаптирани под ръководството на проф. В. Ванков) и комбинация от груба анатомия с хистология на органите. Редактирано от д-р М. Ванкова, д.м., то подчертава яснота и достъпност за основно обучение по анатомия на човека, вътрешни органи и свързани системи.

Частта обхваща ключови системи, включващи вътрешни органи: храносмилателна система, дихателна система, уринарна система и репродуктивна система, заедно с ендокринни жлези. Структурите са описани с точни анатомични термини, подчертавайки функционални връзки, съществени за медицинска и дентална практика.

В раздела за храносмилателна система акцентът е върху организацията на стомашно-чревния тракт, включително хранопровод, стомах, черва, черен дроб, панкреас и слезка. Ключови термини включват кардия, фундус, пилорус за стомашни региони; вили и микровили за чревна абсорбция; хепатични лобули за микроструктура на черен дроб; и панкреатични ацини за екзокринни функции. Концепциите интегрират макроскопско разположение (напр. перитонеални отношения) с хистология (напр. слоеве на лигавица, жлезист епител), подчертавайки храносмилателни процеси и васкуларен запас, критични за абдоминална хирургия.

Дихателната система детайлизира дихателни пътища, бели дробове и плевра. Анатомични структури обхващат трахея, бронхи, алвеоли и белодробни сегменти; термини като лобарни фисури, респираторни бронхиоли и тип I/II пневмоцити са централни. Микроскопската анатомия покрива алвеоларни стени и капилярни мрежи, с концепции за съответствие на вентилация-перфузия и лимфен дренаж, съществени за разбиране на респираторни патологии в клинични условия.

За уринарната система фокусът е върху бъбреци, уретери, мехур и уретра. Ключови структури включват бъбречен кортекс/медула, нефрони (гломерули, тубули), колекционни дукти; термини като бъбречен басейн, каликси и тригон на мехура. Хистологични концепции включват филтрационни бариери (подоцити, базална мембрана) и тубуларна реабсорбция, свързвайки с баланса на течности и бъбречна функция за диагностика в медицина и дентална медицина.

Репродуктивната система се дели на мъжка и женска. Мъжката анатомия включва тестиси, дукти (вас деференс, епидидимис), аксесоарни жлези (простата, семенни везикули); термини като туника албугинеа, семиниферни тубули. Женските структури покриват яйчници, фалопиеви тръби, матка, вагина; ключови термини: корпуслутеум, слоеве на ендометриум, цервикален ос. Хистологията адресира гаметогенеза, хормонални влияния и тазов подпор, с концепции за менструален цикъл и фертилитет, релевантни за репродуктивно здраве.

Ендокринните жлези се третират с акцент върху безканално секретиране и взаимодействия с цели. Жлезите, описани, включват хипофиза (аденохипофиза, неврохипофиза), тироид, паратироид, адренал (кортекс/медула), панкреас (островчета), и ендокринни аспекти на гонади/бъбреци. Структури като хипоталамо-хипофизна ос, фоликуларни клетки, адренални зони; термини като ацини, островчета на Лангеранс. Микроскопски концепции покриват хормонален синтез (напр. стероидни пътища), обратни връзки и жлезиста хистология, фундаментални за ендокринология в грижата за пациенти.

Общо, Част 2 систематизира вътрешни органи и ендокринни жлези чрез детайлни анатомични термини (напр. лобули, нефрони, алвеоли), структури (напр. лигавични облицовки, васкуларни плексуси) и концепции (напр. хистологична организация, функционална интеграция), подкрепяйки напреднали изследвания по анатомия на човека, докато се съгласува с многочастната структура на учебника.

Част 3: Сърдечносъдова система и лимфоидни органи

Част 3 от книгата Анатомия на човека – Ванко Ванков Георги Гълъбов, учебник за студенти по медицина и дентална медицина (издание 2021, ИК „Стено“) е наследник на оригинала и се фокусира върху съдова система, сърце, артерии, вени и лимфна система, включително лимфни органи. Обемът е 135 страници, с актуализирана номенклатура според Terminologia Anatomica (FIPAT-2019) и допълнения в хистологията на лимфоидните органи. Съчетава макроскопска и микроскопска анатомия за студенти по медицина и дентална медицина.

Сърдечносъдова система
Разделът започва с общи данни за сърдечносъдовата система. Описва се сърцето: устройство на предсърдията и камерите, строеж на сърдечната стена, съдове и нерви на сърцето, перикард, топография и рентгенова анатомия, развитие на сърцето. Съдова стена включва ендотел, съдови гладкомускулни клетки, артериална стена, микроциркулаторно русло, артерио-венозни анастомози, капиляри, венозна стена. Кръвоснабдяване на съдовата стена, строеж на лимфните капиляри и съдове, инервация на съдовата стена.

Кръвоносни съдове: съдове на малкия кръг; артерии на големия кръг – аорта, обща сънна артерия, външна сънна артерия, вътрешна сънна артерия, подключична артерия, подмишнична артерия, мишнична артерия, артерии на предмишницата и ръката, пътища на колатералното кръвообращение на горния крайник, клонове на гръдната аорта, клонове на коремната аорта, обща хълбочна артерия, вътрешна хълбочна артерия, външна хълбочна артерия, бедрена артерия, задколянна артерия, артерии на подбедрицата и ходилото, пътища на колатералното кръвообращение на долния крайник. Вени на големия кръг: горна куха вена, мишнично-главови вени, вени на главата и шията, вени на горния крайник, вени на гръдната стена и горната част на коремната стена, долна куха вена, портна вена, вени на таза, вени на долния крайник, междусистемни венозни анастомози. Ембрионално развитие на кръвоносните съдове, кръвообращение на плода.

Лимфна система и лимфни органи
Лимфни съдове и регионални лимфни възли: главни лимфни съдове, лимфни възли и съдове на главата и шията, на горния крайник, на гръдната кухина, на коремната кухина, на таза, на долния крайник. Лимфоидни органи: костен мозък, вазална кръв, тимус, лимфни възли, слезка.

Учебникът подчертава ключови концепции като анатомия на човека, съдова система, сърце, артерии, вени, лимфна система и лимфни органи, с акцент върху хистологични аспекти и развитие.

Част 4: Нервна система и сетивни органи

Последната част от изданието Анатомия на човека – Ванко Ванков Георги Гълъбов, учебник за студенти по медицина и дентална медицина“ (ИК „Стено“, 2022) обхваща нервна система и сетивни органи, предоставяйки основни анатомични знания за студенти по медицина и дентална медицина. Тази част интегрира макроскопска и микроскопска анатомия, актуализирайки термините според Terminologia Anatomica (FIPAT-2019) и добавяйки съвременни факти, без да променя логичния стил на оригинала.

Нервна система
Разделът започва с общи данни за изграждането на нервната система, включително нейните основни компоненти и функции. Филогенезата проследява еволюцията на нервната система от по-ниски до висши организми, подчертавайки ключови адаптации. Ембрионалното развитие описва формирането на нервната тръба, неврулацията и диференциацията на нервните клетки.

Централната нервна система (ЦНС) е разделена на гръбначен и главен мозък. Гръбначният мозък включва цитоархитектоника (структура на сиво и бяло вещество), състав на сноповете бяло вещество (напр. предни, странични и задни колони), образуване на гръбначномозъчните нерви, рефлексен апарат (сегментарни рефлекси и дукти), обвивки (мeninges) и кръвоснабдяване (метамерични артерии). Главният мозък обхваща продълговат мозък (със стволови ядра и рефлексни центрове), мост (съединителна роля), среден мозък (с квадригеминални тела), малък мозък (с полукълба, черва и зъбци за координация), четвърто мозъчно стомахче (четвъртък), междинен мозък (таламус, хипоталамус), трето мозъчно стомахче (третият вентрикул), ретикуларна формация (за съзнание и тонус), краен мозък (полукълба с бразди, гънки, дялове, базални ядра като каудатно и стриатум, бяло вещество с проекционни и асоциативни влакна, обонятелен мозък, лимбична система за емоции, кора на крайния мозък с шести слоя, странично мозъчно стомахче – латерален вентрикул), обвивки (мeninges на главния мозък) и кръвоснабдяване (каротидни и вертебрални артерии). Локализацията на функциите в кората включва сензорни и моторни зони (напр. Брока и Вернике), а функционалните системи обхващат сетивни (обща и интероцептивна), специфични сетивности и моторни (пирамидна и екстрапирамидна).

Периферната нервна система (ПНС) се дели на соматична (произволна) и автономна (непроизволна). Соматичната включва гръбначномозъчни нерви с дорзални клонове, сплетения (шийно, мишнично, пояснокръстцово с поясно и кръстцово), нерви за раменния пояс и свободния горен крайник, предни клонове на гръдните нерви. Черепномозъчните нерви са описани подробно: nn. olfactorii (I – обонятелни), opticus (II – зрителни), oculomotorius (III), trochlearis (IV), abducens (VI), trigeminus (V – тригеминален с клонове за лице), facialis (VII – лицеви), vestibulocochlearis (VIII – вестибуларни и кохлеарни), glossopharyngeus (IX), vagus (X – блуждаещ), accessorius (XI), hypoglossus (XII). Автономната система включва симпатиков ствол с превертебрални ганглии, парасимпатикови нерви от гръбначномозъчен произход и вегетативни сплетения в гръдната, коремната и тазовата кухина.

Сетивни органи
Общите данни за сетивните системи описват рецепторите за обща сетивност (ексцептори, проприоцептори) и специфичната (специални сетива). Органът на зрението включва очна ябълка (със склера, хориоидея, ретина, стъкловиден корпус), спомагателни органи (клепачи, конюнктива, мускули, лентикула, стъкловидно тяло). Органът на слуха и равновесието обхваща външно ухо (аурикула, външен слухов канал), средно ухо (тъпанче, слухови костици – чукче, наковалня, стремче), вътрешно ухо с костен лабиринт (полукръгли канали, вестибула), ципест лабиринт (кортиев орган за слух), вестибуларен апарат (за равновесие). Органът на обонянието е обонятелната лигавица с рецептори в носната кухина. Органът на вкуса включва вкусни пъпки в езика и устната кухина. Допълнително се описват кожа и кожни придатъци (космени фоликули, жлези) като сетивен орган за допир и болка.

Тази структура осигурява цялостна основа за разбиране на анатомията на нервната система и сензорните органи, с ключови термини като мозък, гръбначен мозък, периферни нерви, око, ухо, обоняние, вкус.

Изданието е в състояние като ново. Ако сте студент по медицина или дентална медицина, този учебник е задължителен. Наличността е ограничена!
Препоръчваме го на всички бъдещи лекари и стоматолози – вземете си „Анатомия на човека – Ванко Ванков Георги Гълъбов, учебник за студенти по медицина и дентална медицина“ и инвестирайте в сигурна основа на знанията си.